Газ в Румъния, забрана в България
 
 

Огромно находище газ на границата с България? Неее, не може да бъде! Как така, възмутително е – там няма ли екологично разтревожени граждани, заслушани в „гласа на народа” премиери и др. таварищи?!
Може и още как- понеже в Румъния няма метастази на съветската пета колона, които у нас са навсякъде и успяват да превърнат България в Абсурдистан със забраната дори да се знае, дали разполагаме с това природно богатство. Повече подробности- в следващата информация и през следващите години, когато ще подсмърчаме като бедни роднини и спрямо бедните досега румънски съседи.

„OMV разкри огромно находище на газ в Черно море край Румъния
от Дневник

22/02/2012
Най-голямата петролна компания в Централна Европа – базираната във Виена OMV AG съобщи, че е открила находище на газ в черноморския шелф на Румъния, което може да се окаже най-голямото в историята на компанията. То се разработва съвместно с Exxon Mobil, съобщава Bloomberg.

Предварителните изчисления показват, че наличното количество от суровината може би достига 84 млрд. куб. метра, се казва в официално съобщение на OMV.

Единият кладенец, разработван от Exxon, се намира на 170 км от брега на дълбочина 1000 метра. Проучването му е започнало в края на миналата годинаq като се очаква дълбочината да се окаже около 3000 метра. От този кладенец OMV Petrom и Exxon държат по 50 на сто дял.

„Това може да се окаже най-голямото находище в историята на OMV“, коментира изпълнителният директор на компанията Герхард Ройс.

Все още обаче е рано да се каже дали ще бъде възможно находището да бъде разработвано с търговска цел, въпреки че обследването му ще погълне милиони долари. През тази година ще му бъде направено 3D сеизмично проучване.

Това е първото успешно дълбоководно сондиране в Черно море. Евентуалната му експлоатация няма да е никак евтина, съобщи Ройс.

Акциите на компанията поскъпнаха с близо 6 на сто след новината. Те се търгуват на виенската борса.”

Share on Facebook

Пожарът на кораба гаси гафовете на пожарникаря
 
 

Ключов министър стана поредният член на екипа на Борисов, който го опровергава категорично по конкретен казус и вече повдига въпроса доколко премиерът контролира положението в собствения си кабинет, след като наскоро и „дясната му ръка” Цветан Цветанов се разграничи от него, демонстрирайки отказ да се съобрази с искането му за уволнения на полицейски началници.

Днес вицепремиерът Симеон Дянков, без чиято подсказваща роля Борисов нямаше да може досега да сглоби нито едно смислено изречение по въпросите на бюджета, фискалния резерв, фискалния пакт, еврозоната и т.н., с рязка категоричност отхвърли обвиненията за корпоративна пристрастност на уволнената вчера от премиера от поста заместник-министър на здравеопазването Гергана Павлова- същата, която през април 2010 г. беше представена на публиката от Борисов като „Гери“. Ако си спомняте, той обясни тогава, че искал да я направи шеф на здравната каса.

Този епизод с фамилиарното й представяне беше преразказан вчера с удобни за Борисов недомлъвки от екрана на правителствената ТВ 7 с небрежно напомняне, че Гери била кадър на тогавашния министър Анна-Мария Борисова, известна от „онзи епизод от бензиностанцията”. Става дума за същия онзи „епизод”, разказан от Борисов преди две години: бил срещнал Анна-Мария случайно и й предложил да стане здравен министър. После тя много скоро си тръгна от министерския пост- и никак не беше случайно, но гафът с дилетантските изпълнения на нейния временен работодател си остана в графата „карай да върви”.

Министърът на финансите Дянков сега не просто защити Гери, но и удари по основната пропагандна теза срещу нейните прегрешения. Тя никога не е работила в „Софарма”, отсече той пред БНТ и изрази съжаление, че „добри хора” биват уволнявани заради „медийни войни”.

Чудя се, дали Дянков не си го връща така на телевизията, в която водещият Бареков му подвикваше унизително от екрана по време на час и половина интервю с премиера Борисов : „Дянков, не се крий”, приканвайки го да прекъсне незабавно работата си и да се обади да се извини в ефир още веднъж на протестиращите зърнопроизводители. Дянков обаче тогава прояви характер- скри се и не откликна на подвикванията, а след като Борисов най-накрая великодушно го защити с препоръката да го оставят на мира, защото сигурно работи, Бареков смени моментално тона и възкликна: „Ей, много е хитър този Дянков”.

Не знам дали е хитър, но явно не е забравил унижението да бъде навикван от медиен слуга на началника си, щом спомена като основна причина за несправедливото ( според него) уволнение на Гери именно „медийните войни”. Тъкмо такава водят приближените на кабинета групировки в момента, начело с ТВ 7.

Да, контролът над медиите е приоритет и на тази власт. Откакто Първанов напусна главнокомандващата си позиция в дърпането на медийните конци, лобитата се боричкат за това кой да е по-близо до премиера-слънце. Този факт косвено констатира с репликата си вицепремиерът Дянков.

По-интересно е обаче да се върнем към общата картина с въпроса: какво става в редиците на властта?

Поредицата от „волности” на основни министри стана прекалено дълга, за да е случайна:

1. Военният министър Аню Ангелов контрира началника си след самохвалната му претенция да е летял безрасъдно смело на уж непригодени за зимни условия хеликоптери кугър, спасявайки удавници.

2. Вътрешният министър Цветанов демонстрира неподчинение с отказа да уволнява свои подчинени по указание на министър-председателя.

3. Сега и другият вицепремиер се опълчи на шефа си по болезнена от политическа гледна точка тема, свързана със здравеопазването и насилствено заразените със слугинаж медии.

4. Да добавим и първата стъпка на президента Плевнелиев към еманципиране с отказа да предаде Националната служба за охрана ( НСО) на подчинение на премиера, независимо, че формално се беше съгласил на това преди.

Бунт на кораба? Едва ли. По-скоро Борисов отдавна е надхвърлил възможностите си да се оправи в кълчищата, в които се е оплел. По-дейните и инициативните управленци в екипа му са събрали достатъчно увереност и кураж да заявят пред света онова, което беше ясно от самото начало: прагът на компетентност на премиера е толкова нисък, че, за да не заседне в борисовите плитчини корабът, капитанът просто трябва да бъде оставен да си пуши пурите и да не се обажда много- обажда ли се, да бъде коригиран в талвега на някакъв здрав разум. Щом посяга неадекватно към кормилото, той вече не просто е побутван, а все по-явно направо е избутван от опасната за колективната сигурност играчка, за да не стане плачка. Така се реализира написаната с езика на американската дипломация препоръка, станала известна след разсекретяването на един от докладите й от София, Борисов да бъде „побутван” в правилната посока.

Ако днес Борисов трябваше да решава, той вероятно без колебание би скочил в президентския стол на завет, но изпусна момента, за което вероятно ще съжалява до края на живота си.

Ще го добутат до следващите избори. А после?

Share on Facebook

„Блог за милиони“, шегува се бедният автор
 
 

Не е нито шега, нито клише ( макар да звучи така), а е истина в случая: в 12 без пет днес, 21 февруари 2012 г., случайно погледнах статистиката, която иначе със седмици мога и да не забележа. И какво да видя?

Blog Stats Summary Tables
Total views: 8,000,002

Посещенията в блога станаха 8 милиона. Започва да става рутинно да занимавам читателите – предишният път „заострих вниманието” ( както се казва на „дървен български”, който се опитвам да струговам по свой вкус) при бройката от 7 милиона.

Може би не трябваше да обръщам внимание- какво пък толкоз, статистика! Но знам, че има читатели, които нямат нищо против да узнаят тази подробност от „пейзажа”, от който се чувстват част. Останалите ще помоля за снизходителност към мен за автошегата ми с каламбура:

„Вие четете блог за милиони!”

Share on Facebook

Китайски лов край Ловеч
 
 

Не можахме да станем първи в ЕС, които да докажат, че съветските ядрени реактори с чернобилска технология подлежат на модернизация. Въпреки натиска на Русия това да се случи, за да бъде създаден прецедент в страна от ЕС и така да бъде легитимирана руската стратегия за пробив в модернизирането на безнадеждната съветска ядрена технология в страни от бившия съветски блок, Брюксел устоя на манипулацията с български адрес и нареди закриването на блоковете 3 и 4 в АЕЦ „Козлодуй”. Това е истинската причина за тежкия вой тук във връзка със закритите два реактора- ехото от този вой долита и днес от раненото руско ядрено лоби, което обаче задейства следващата стъпка за руско проникване в ЕС с реанимирането на АЕЦ „Белене”. Подробностите четете в новата ми книга „Ядреналин”, която предстои да се появи през април.

Успяхме междувременно да станем обаче първата държава в света, наложила мораториум върху самото проучване за находища на шистов газ. Така се лишихме от един силен коз на масата на преговорите за откъсване от пълната зависимост от Русия по отношение на тази ключова за енергетиката на България суровина.

И в още нещо (пре)успяхме там, където никой още не беше пробил: първи сме в ЕС по отваряне на врата на Китай за производство на автомобили по китайски лиценз. Добре ли е това за нас, за ЕС, за световния пролетариат и т.н. – вижте гледната точка на Атанас Чобанов в приложената по-долу статия по темата. (ivo.bg)

 

Фабриката в Ловеч – китайски комунисти узаконяват награбеното от българските бандити

Great Teo International
от Атанас Чобанов Вторник, 21 Февруари 2012

Биволъ
На фона на овчата радост от цеха за сглобяване на китайски четириколки в Ловеч и на гръмките заглавия, че в България пак се „правят автомобили“, не мога да се стърпя да хвърля лъжица мед в кацата с катрана на българския патриотичен бизнес.
Ето какво пише посланик Джеймс Пардю за собственика на „Литекс Моторс“ Гриша Ганчев през 2005 г.:
H. (C) ЛИТЕКС КОМЕРС Още един бивш борец и настоящ член на Българската федерация по борба ГРИША ДАНАИЛОВ ГАНЧЕВ (български гражданин, роден на 10-ти декември, 1962 г.), притежава верига бензиностанции и е един от тримата най-големи вносители на петрол в България. Фирмата му ЛИТЕКС КОМЕРС притежава и марката плодови сокове QUEEN. Ганчев беше един от първите лидери на организираната престъпност, който използва спортен отбор за пране на пари, чрез футболния клуб ЛИТЕКС в град Ловеч. Литекс е собственик и на базираната в Ловеч изба ВИНАЛ, която произвежда вино за местна консумация и износ, и водка за износ. Незаконните дейности на Литекс са свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет.
Ако това е вярно, Гриша Ганчев трябва да лежи в затвора, а не да се изживява като национален герой заради успешната операция по препиране на пари придобити с престъпна дейност.
Но ето го днес на трибуната с Бойко Борисов, чието минало също е изпъстрено със съставомерни епизоди, както твърди посланик Байърли:
„13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата“).“
Връзката между Борисов и Ганчев се проследява и чрез публично достъпни документи в Търговския регистър. Ангел Бончев, който е дясната ръка на Ганчев, е съдружник с Бойко Борисов и Румен Николов („Пашата“) във фирмата „Тео Интернационал“, заловена в производство на цигари без бандерол.

Дали този „Тео“ е „началника“, за когото говори Борисов при откриването на фабриката можем само да гадаем. Факт е обаче, че от незаконно производство на цигари Литекс са направили добри парици. Факт е също, че финансирането на „Литекс моторс“ идва от Корпоративна търговска банка, в която са вложени 70% от парите на държавните предприятия. Пак в грамите на американските посланици четем следното за КТБ и собственикът и Цветан Василев:
„Корпоративна търговска банка (Corporate Commercial Bank). Тази банка е известна още като Банката на Риск Инжинеринг, най-важният и печално известен играч в енергийния сектор, участващ в почти всички енергийни консултантски проекти. Заради тесните си връзки с Риск Инжинeринг, притежавана от Богомил Манчев, се очаква банката да придобие силни позиции във финансирането на проекта Белене. Сметките на Националната електрическа компания, която е собственост на държавата и се занимава с тъмни продажби на електроенергия чрез посредници като Манчев и Ковачки, също са депозирани там. Главният акционер на тази банка е Бромак ООД, собственост на Цветан Василев, който през 2004 г. беше замесен в противоречива приватизационна сделка свързана с купуването на Софийския завод за вагони, дотогава държавна собственост, на цена по-ниска от пазарната.“
Още един щрих към картината е изнесената в блога на Иво Инджев информация, че лично бившият президент Първанов, известен с агентурното си име „Гоце“, е съдействал за това фирмата от „братски комунистически Китай“ да се установи в България. За топлата връзка между Гриша Ганчев и Първанов разказва и свидетелят по делото Октопод Пламен Устинов. Според него Алексей Петров – Трактора му поръчал да убие Ганчев. Устинов обаче предупредил Ганчев, който потърсил съдействие от Първанов, за да отмени поръчката.
„Ако Ганчев е откровен, би трябвало да кръсти завода „Георги Първанов” и да го украси с негов портрет, на който президентът-покровител е зареял прозорлив поглед в бъдещето (си на подсигурен благодетел), досущ като Мао.“ – коментира Иво Инджев.
Ето такъв е генезисът на „успешния“ български бизнес. Това е „държавата на мафията“, член на ЕС. Резултатът също го виждаме – 120 души сглобяват части за таратайки, предоставени от един престъпен комунистически режим, за да си осигури трамплин към европейския пазар. Предприятието е финансирано с пари, чийто произход е неясен и съмнителен, може би кървав, към които правителството е добавило чисти пари, издоени от данъкоплатците и скътани в КТБ. Естествено, всичко това се облича в целофан с пайети, а медиите дружно венцеславят отбрани мутри на прехода, събрали се на откриването.
История не се пише с „ако“, но това не е история, а журналистическа импресия, затова си позволявам тази волност. Ако в България имаше действащо правораздаване мутрите щяха да са на топло, капиталите им конфискувани, бизнес средата привлекателна, инвеститорите многобройни и с добра репутация, откритите работни места десетки хиляди. Инвестициите щяха да създават принадена стойност и технологични трансфери, което не може да се каже за сглобяването на субпродукти произведени в КНР.
В крайна сметка България щеше да прилича повече на страна от Средна Европа, отколкото на средноафриканска страна. Това не е кой знае колко амбициозна цел, но безнаказаната престъпност ни дели от нея както Великата стена е деляла варварите от цивилизацията.

Share on Facebook

Телевизионните ни вуйни
 
 

Тази сутрин от екрана на телевизията, която откровено обслужва(ше) от години недосегаемостта на българския президент Първанов, прозвуча правдивия разказ за президента на германия Кристиан Вулф, който подаде оставка под натиска на медиите. Какъв абсурд в аналогията от екрана на телевизията, която направи всичко възможно нищо правдиво да не бъде разказано за българския президент Първанов цели 10 години, а при най-малкия опит да бъде зададен един въпрос по темата, взе мерки това да не се повтаря!

В разказа за прегрешенията на германеца прозвучаха познати щрихи: общувал с бизнеса, това изтекло в медиите, той се опитал да го прикрие, отправил задкулисни заплахи, после упорито не отговарял на въпросите, ползвал като медийна трибуна за оправдание конкретна телевизия….Дотук е едно към едно като у нас. Но от този момент започват разликите, които се отнасят не толкова за самия политик и поведението му, колкото до медийното опониране и поведение в Германия, което е диаметрално противоположно на българската действителност.

В отговор на опита за намеса в работата на една медия ( в случая вестник „Билд”) тя реагира с основното си оръжие- откритостта. Смея да твърдя, че като журналист ( да не говорим като Главен директор или главен редактор) съм постъпвал така всеки път при подобен сблъсък и по тази причина имам правото да пиша по темата.

Напомням публично известни случаи за илюстрация: когато Емил Кошлуков, току-що избран депутат от НДСВ, се обади в нюзрума на Би Ти Ви да заплашва с уволнения, обявих това от екрана.

Когато говорителят на НДСВ Димитър Цонев се подиграваше с качеството на българските телевизионни водещи ( които не били на ниво, за да ги спохожда премиера Сакскобургготски), призовах от екрана за солидарен отпор.

Когато главният секретар на МВР Бойко Борисов, раздразнен от мои думи, ми изпрати насред предаването ми „В десетката” текстово съобщение с обидно съдържание ( с намек, че съм бил казал глупост), на секундата го оповестих, а след като се опита да се отметне, показах в следващото предаване неговия есемес и му запуших устата ( може би за пръв и последен път му се наложи да замълчи в битността му на медиен герой).

След поредица от подобни изяви ми намериха „цаката” при пряк сблъсък с Първанов ( когото вече междувременно бях приканил два пъти от екрана да не награждава с държавни отличия съмнителни типове и го бях докарал до бяс с това- но едва сега му вадят ялов „компромат” за награждаванията). Ако това припомняне ви се вижда „самохвално”, припомнете си все пак каква е ролята на медиите…

В Германия, за разлика от тук, медиите не само не се огънаха и подчиниха, но се солидаризираха и по израза на автора на репортажа по Би Ти Ви тази сутрин „злобно” започнаха да „ровят”. Да, изровиха томахавката на войната и заровиха президента само за два месеца.

Тук тази томахавка се размахва на ниво корпоративни битки. Паралелно на парадоксалните откровенията на гузната Би Ти Ви за ставащото в Германия от правителствения канал ТВ 7 под формата на журналистическо разследване течеше яростна пропагандна война срещу корпоративния враг на отсрещната вражеска медийна групировка Огнян Донев. Може и да е 100 процента вярно изнесеното за неговите прегрешения, но усещането за поръчка в размахването на тази пръчка не само е грозно, но и отблъскващо с въпроса, който всеки осведомен зрител си задава: това ли е работата на журналистите, да яхват метлата на търговската корпоративност и ако са толкова смели и обективни- биха ли били така храбри да ни осведомят за делата на своите работодатели от банката, на банкера й , на депутата от ДПС в тази схема и на бащата на цялата взаимна йерархична зависимост в лицето на самия премиер Борисов?

Отговорът, че тук не е Германия, може и да е верен, но той е достатъчен само за онези, на които е изгодно да не правят нищо, за да стане поне малко като там. Щом търпим, ще си гледаме провинциалните телевизионни вуйни.

Share on Facebook

В деня на Левски другари с парцали почетоха символа на съветското ( им) отечество
 
 

Поклонниците на Съветския съюз като тяхно истинско отечество обещаха да лъснат в деня на преклонение пред националния ни герой Васил Левски паметника на съветската окупация в София със следния призив:

„Акция на Младежкото обединение в БСП-София
16/02/2012
Скъпи, приятели!
На 19.02.2012 г. (неделя) от 11 ч. Младежко обединение в БСП-София ще почисти Паметника на съветската армия.

Почистването е по случай честванията на 23 февруари – Ден на защитниците на Отечеството.

Материали (парцали, четки, препарати, ръкавици и т.н.) са подсигурени.

Очакваме ви в неделя в 11 ч. пред Паметника на съветската армия в Борисовата градина!”

Тази родолюбива (по отношение на СССР) акция, посветена на празника на Съветската армия ( преименуван в Русия на „Ден на защитниците на отечеството”), наистина се състоя. Не знам какви парцали са осигурени, но едно нещо действително лъщи отново след тяхната намеса днес: чистата лъжа, изписана със златни букви, според която България е освободена от съветската армия през 1944 г. и че за това бил благодарен българският народ( апропо, по онова време просто няма съветска армия, а Червена, кръстена съветска доста по-късно).

Другарите с парцалите никак не са преработили. Масивните основи на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) са все така нашарени с всякакви графити. Източният барелеф, който изцяло е посветен на болшевишка пропаганда, е „благоразумно” подминат от чистачите: българският трибагреник върху болшевишкото чугунено знаме с надписа „Вся власть советам” си е на мястото. А в основата на барелефа някой е коригирал останал от друго търкане надпис, от който беше оцеляла само думата „паметник”- след корекцията тя вече се чете „маметник”!

Цялата енергия на младите бърсачи е отишла всъщност за изтриването на кавичките, които месеци наред профанизираха претенцията на думата „освободителка”. Сега те са махнати и лъжата за освобождението отново е ослепителна с щедрото злато, употребено за гравираните раболепни думи на преклонение пред чуждата окупация.

И всичко това, отново ще подчертая, се случва в деня, когато почитаме Левски. Същият, за който членът на Инициативния комитет за демонтиране на съветския окупационен символ, написа за пловдивския вестник „Марица” следната статия:

„Паметникът на Васил Левски – под ботушите на окупатора! Срамно е!
Марица, 16 Февруари 2012

Альоша да “освободи” пиедестала, за да качим Апостола на върха на Бунарджика
Георги ЧУНЧУКОВ
В брой 34 от 10 февруари на в. “Марица” е поместен текст със заглавие “Повече уважение към паметника на Васил Левски” с мнение на арх. Здравко Василков. Той пише: “Пространството пред монумента няма визия, достойна за образа на Апостола”.
Бих добавил, че и пространството над монумента няма такава визия, защото в него доминира друг паметник – този на “освободителя” Альоша. За да се убедите в истинността на това, достатъчно е, когато се предвижвате от подхода на бул. “Руски” към паметника на Левски, да вдигнете глава и в полезрението ви ще попаднат двата паметника.
Единият – грандиозен, възвисяващ се горе, на най-високото място в града, в небето, а другият – скромен, в естествен ръст, принизен долу, под ботушите на окупатора. По тези причини единият се знае от мнозина българи, другият – от малцина. Първият е издигнат от продажни българи – “рубладжии” (по Захари Стоянов) в прослава на “освободителите”, а вторият – от българофили, в памет на Апостола, изрекъл пророческите думи “Който ни освободи, той ще ни пороби”.
Ако искаме проектът, за който пише арх. Василков, да бъде съобразен със значимостта на великия българин, то той трябва да е по-мащабен и радикален: червеноармеецът Альоша да “освободи” пиедестала си и да бъде препратен на алеята до Братската могила. А на негово място да издигнем достоен паметник на най-великия българин. Длъжни сме.
Защото остане ли паметникът на окупатора на мястото си, нацията ни е обречена на вечно разделение. Длъжни сме, за да измием позора от челата си! И за да може Апостола от висотата на мястото си да ни напомня всекидневно за своята велика саможертва в името на България, да вдъхновява и обединява всички българи!”

Р.S. Спестявам продължението на публикацията в „Марица” , от което става ясно колко възмутен е кметът на Пловдив Иван Тотев от самата мисъл да се мести любимия му „Альоша”, но публикувам името на редакторката. Защото, според един коментар на автора Чунчуков във форума на сайта на всекидневника, журналистката Валентина Йеремиева е рускиня по националност. Тъкмо тя е озаглавила статията му по начина, който виждате. Което показва още веднъж разликата между това да си руснак изобщо и конкретно да си хомо совиетикус- не всеки руснак е такъв, нали!

А какви точно са българските граждани с парцалите, за които СССР е тяхното отечество (и това ги мотивира да лъскат съветската символика), си отговорете сами.

Share on Facebook